5 часа след пладне

На Ф. Г. Лорка

Стоеше на терасата, откак камбаната би 21 пъти, а това си бяха цели, хъм, да видим... 5 часа. Терасата беше малка и нямаше нищо интересно за правене, освен да зяпаш към площада долу, който през по-голяма част от времето си оставаше пуст – няколко паркирани коли, две пейки, старата чешма, дъбовете, които правеха галантна компания на палмата и невъзмутимите порти на околните къщи, притихнали под обедния пек. Скучна работа. Отдавна да се е махнал от тази тераса, ако не беше куче.

Камбаната на невидимата църква би веднъж, с което искаше да покаже, че е нещо си и петнайсет. После портата на отсрещната каменна къща се отвори и на прага припряно застана млада жена, с куфар в ръка. Тъмната коса падаше разбъркано по голите й рамене, а връзките на едната й обувка бяха развързани. Без да поглежда назад, тя се затича към най-близката кола и се опита да отвори предната врата, която обаче се оказа заключена. За момент жената надникна вътре, намръщи се и спря нерешително.
- Елена? – долетя от вътрешността на къщата мъжки глас.
Когато го чу, жената се съвзе от стъписването, стисна куфара си в ръка и хукна към другия край на площада. Беше стигнала до ъгъла, когато на прага на къщата се появи снажен мъж, с тъмна кожа и къдрава коса, гол до кръста, с боси крака.
- Елена, върни се! Не ставай глупава!
Жената се опита да тича по-бързо, но куфарът й пречеше и тя го захвърли, точно преди да се скрие в уличката, която водеше към църквата и на следващия завой излизаше извън селото.
Мъжът се поколеба за момент, после се затича след нея.
- Елена!
Той спря в края на площада, до изоставения куфар, който се беше катурнал на една страна. Вгледа се в него и го срита ядно. После пристъпи към същата кола, отключи вратата, метна се вътре и подкара с яростно ръмжене.
Колата изчезна от площада и след около минута се възцари обичайната тишина. Вратата на каменната къща зееше безутешно отворена, подобно черна дупка. Камбаната мълчеше. От другия край на улицата се дочу странно топуркане и след миг един трактор триумфално прекоси площада, после се скри зад ъгъла.

Камбаната би два пъти. Тъмнокожият мъж се върна пеша, шляпайки с босите си крака по паважа. Вдигна зъхвърления куфар, приближи се до оградата, която отделяше площада от гледката към долината и с всички сили метна куфара през парапета. После седна на земята до чешмата, притисна глава между двете си ръце и заплака.
Камбаната би още много пъти. Слънцето изчезна зад високите зидове на отсрещните къщи, сенките пораснаха. Кучето все така скучаеше на балкона, а мъжът седеше на същото място, със затворени очи, и с глава подпряна на каменното корито на чешмата.
Точно в пет часа през отворената порта на старата каменна къща излезе призрачно видение – бледа, руса жена, с блестящи очи и пепеляви устни, облечена в дълга бяла роба, с боси крака. Тя бавно прекоси площада, а тялото й не хвърляше сянка. Когато стигна до чешмата, с неподвижния мъж, жената спря и нежно погали косите му.
- Не тъгувай, Хуан! Аз никога няма да те оставя. Стани да си вървим у дома! – рече кротко, без да помръдне устните си.
Мъжът отвори очи и я изгледа с неочаквана злоба.
- Проклета да си! Ти и твоето село, дето ми откраднахте душата! – безсилно се отрони от устата му.
Мъжът се изправи на крака. Отблъсна протегнатата ръка на жената и понечи да я хване за гърлото, но ръцете му се свлякоха безпомощно край тялото.
- Някой ден ще се убия, така да знаеш! И тогава всичко ще свърши! – простена Хуан.
Жената мълчаливо се взря в очите му и се изправи на пръсти, за да докосне устните му със своите. После нежно го побутна да тръгне пред нея.
- Хайде, да се прибираме, Хуан!
Двамата бавно се отправиха към зеещата порта на старата каменна къща – тъмнокожият мъж на име Хуан и безименната жена, която не хвърляше сянка. Дали влязоха в къщата кучето не видя, защото най-сетне му отвориха вратата и можеше да напусне терасата.

Електро-въпроси

Зрителски страдания по време на
„Електра или свалянето на маските”

Каква е връзката между Електра, за която сме чували от гръцката митология, и
електрическата сигнализация „за опасност” по време на спектакъла?
Каква точно роля играеха светлинните сигнали с музикален съпровод, които караха всички присъстващи на сцената да се разбягват като мишки в различни посоки?
Какво e общото между лачените обувки, шапките тип сафари (но червени!) и голотата?
продължава

С аромат на курабийки

Ще има в някое друго време, зад третия завой на река Ривикладауг, една стара, кокетна къща, със стройни стени от кафяви тухли, с три леко изтъркани, но винаги чисти каменни стъпала, лъскава дървена врата, с месингово чукче във формата на кучешка глава, бродирани перденца на прозорците и малка куличка с ветропоказател. Освен грижата за външния вид, най-важната особеност на къщата ще бъде привързаността към курабийките. И без да поставяме под съмнение способността й да се наслади на вкуса им, все пак трябва да признаем, че тя ще се превъзнася най-вече по аромата, който ежедневно ще изпълва топлата й вътрешност, от мазето, чак до куличката с ветропоказателя.

продължава

Облогът и зрителят

Нищо не оправдава един празен театрален салон, но има неща, които го обясняват. Когато отидеш на театър и видиш в залата около
20-тина човека (дори в скромния по размери салон на Театър 199) автоматично се сдобиваш с настройката на „Нещо не му е наред на тоя спектакъл”, особено ако става дума за заглавие, влязло в репертоара от текущия сезон.
продължава

Постмодерната жена и...

КИНОТО
Завиждам на хората, за които ходенето на кино е петъчно-съботно развлечение, неотменна част от заслужената седмична почивка. При мен тази роля изпълнява театъра – ходя на театър за удоволствие, а на кино по работа. Това не означава, че гледам всичко, нито че непрекъснато се стремя да коментирам видяното и да поучавам околните какво трябва/не трябва да гледат, а още по-малко означава, че харесвам само един тип кино. Напротив. Става ми смешно, когато някои познат каже, че тъй като не е специалист, той “не разбирал много от кино”, но все пак ще си признае, че един-кой си филм му бил (не бил) харесал. Не е нужно да си специалист в дадено изкуство, за да имаш право да изкажеш мнението си. Това е въпрос на ниско самочувствие. Разбира се, глупаво е и обратното – когато някой започне да се прави на капацитет и да твърди, че един филм е “тъп” само защото на НЕГО не му харесва.

продължава

Смейте се и ще се чувствате по-добре!

Представете си двайсетина души събрани в една зала, смеещи се с цяло гърло, без причина. Именно това предлага терапията чрез смях, една оригинална и... заразителна практика, все по-широко развивана в клубове, разрастващи се до цели училища в различни крайща на света.

Как действа?
Принципът на терапията чрез смях е прост: да се смееш без причина, за да се разтовариш и да намалиш задръжките си или с други думи – да се почувстваш по-добре в кожата си. Но, внимание, не става дума за терапия в истинския смисъл на думата. Едно Училище на смеха се занимава преди всичко с развитие на личностния потенциал, като се стреми да стимулира радостта от живота. И ако се установи, че някой от курсистите има по-сериозни проблеми, той бива насочен към консултация със специалист.

За кого е предназначена?
Всеки може да се включи в клуб на смеха. Необходимо е единствено желание и да не се насилва или да принуждава някой друг да участва. Ако например заведете вашия тинейджър на един от тези сеанси, той или тя ще ви вземе за луд и по-скоро ще се притесни и засрами. Защото един възрастен, очаква от тези занимания да преоткрие детето у себе си. Докато подрастващите се опитват да се чувстват като възрастни. Често създателите на терапията са търсени и от различни фирми и компании, където работят върху развитието на чувството за хумор у стресираните служители в офисите, използват смеха за социална интеграция, с цел хората да възвърнат доверието в себе си и да повишат самочувствието си. Смехът може да помогне за по-доброто представяне и на хората, които търсят работа.
Разбира се, трябва да имате предвид, че съществуват известни противопоказания, защото смехът не е акт на пълно отпускане! Сеансите не се препоръчват на хора страдащи от глаукома, херния, сърдечни проблеми или при рискова бременност.

Какви са ползите от смеха?

Какво се случва с тялото ни когато се смеем?
Смехът снабдява организма с кислород, повишава дихателната способност, тренирайки диафрагмата, и намалява напрежението в мускулите. Затова не е изненадващо, че сме отпуснати след една добра порция смях.
Ефект върху настроението
Смехът позволява на хората да се отпуснат, да бъдат по-оптимистично настроени, по-малко срамежливи, да се почувстват по-добре в кожата си, да имат по-добро самоуважение, но също и по-добри отношения с околните.
Физиологични ефекти
Изглежда смехът повишава поносимостта на болка (аналгетичен ефект), намалява кръвното налягане и укрепва имунната система.
Смях за по-добър живот
С помощта на смеха не се лекуват болести, но за това пък хората получават комфорта на един по-добър живот. Неврологът Анри Рубинщайн го е написал много добре в книгата си “Психосоматика на смеха”: “Не знаем дали като се смеем ще живеем по-дълго, но за сметка на това можем да сме убедени, че ще живеем по-добре.”

Дисциплините на смеха

В едно Училище на смеха се предлагат различни дисциплини, свързани свързани със смеха: йога на смеха, медитация на смеха, игрова релаксация, позитивно мислене... Дори един-единствен сеанс в клуб на смеха позволява на човек да се отдаде на много от тези практики.
Игровата релаксация е базирана на дишането – ключов елемент за смеха, защото не може да накарате стресираните хора да се смеят, ако предварително не са се разгрели или потанцували и ако не е задействано коремното дишане.
Медитацията на смеха се състои в това да легнеш по гръб и да се оставиш да те изпълнят емоциите. Тази дейност често се прави в края на сеанса, защото след всички останали упражнения смехът идва много лесно и дори може да се превърне в пристъп на неконтролируем кикот.
Лудотерапията (или игровата терапия), е използването на играта за специфични цели, като развиване на доверие в себе си или в докосването.

Как протича един сеанс?
Един типичен сеанс по йога на смеха започва с разтягане, танцуване и дишане. После всички започват да тичат и да крещят. Получава се нещо като междучасие! Всъщност движението е това, което създава емоцията, и когато хората тичат по този начин, са обзети от добро настроение. След това изиграват няколко игри. Ако всички се познават, започват с игрова релаксация. Когато играят, участниците не мислят за нищо и именно в този момент живеят истински живот, искрен и освобождаващ, чистосърдечен като детски смях. Занимават се със съвсем прости игри като тази с музикалните столове например. Когато хората се борят, за да се доберат до стол, те се заливат от смях като тригодишни деца. Тези игри се провеждат с цел разпускане и отдаване на удоволствието от смеха.
След упражненията по йога на смеха идват имитациите, като упражняването на лъвски рев например. Когато го правиш сам е някак глупаво, но когато сте двайсет и пет човека, става забавно. Накрая участниците се отпускат за медитацията на смеха. Тук има само едно правило: да не се прави нищо. Лягат по гръб, нямат право да докосват останалите, нито да ги разсмиват, още по-малко да се смеят насила. Трябва просто да се отпуснат и да не си задават въпроси. Понякога се смеят в продължение на десетина минути. След това се отпускат и всеки от участниците бива попитан как се чувства.

Смехът като терапия
Американският журналист Норман Казънс пръв изследва ефектите на смеха върху здравето през 70-те години. Страдайки от остра форма на хроничен артрит, той установил, че изпитва по-малко болка след като е гледал кинокомедия. Смехът, витамините C и B12, и ето че 6 месеца по-късно, въпреки че лекарите му дават шанс 1 на 500 да оздравее, той се изправя на крака. Вдъхновен от личния си опит, през 1981 г. журналистът публикува историята си под заглавието “Волята за оздравяване”, а през 2003 г. написва “Как се излекувах чрез смеха”.

Създаването на клубове на смеха
Първият клуб на смеха е създаден през 1995 г. от индийски общопрактикуващ лекар – д-р Мадан Катария. Той изобретява техника, базирана на йогата, за постигане на благосъстояние чрез смеха: знаменитата йога на смеха. Девизът на Мадан Катария е прост: “Не се смеем, защото сме щастливи, а сме щастливи, защото се смеем”. Най-малкото, което можем да кажем, е че тази светла идея се е оказала убедителна... Клубовете на смеха днес са над 5000 в целия свят.

Със съкращения от сайта www.linternaute.com