Ще стане дума за много от терзанията и изкушенията на битието, през погледа на постмодерната жена, и ако веднага ви е ясно, за какво иде реч, когато чуете думата „жена”, може би не е зле за един бърз (и членоразделен) преглед на понятието „постмодерно”. Много теоретици и анализатори са се потили над фразата и нейните тълкувания, и всеки е намерил какво да каже по въпроса. Ако се интересувате по-подробно, можете да прочетете “Постмодерното, обяснено за деца” на Жан-Франсоа Лиотар (или Апигнанеси, Ричард. Гарат, Крис. “Представяме ви: Постмодернизъм”. изд. “Апострофи”, 2002), ако ли пък не, ще трябва да ми се доверите.Постмодернизмът е “състояние на духа”. Казват, че е започнал като безнадежност за промяна, скъсване с уникалното и с индивидуалното начало. Определят го като „обща ориентация, начин на възприемане на света и мястото ни в него”. Неопределеност, фрагментарност, деканонизация, отсъствие на дълбочина, ирония, карнавализация, са част от основните му характеристиките, но постмодернизмът е преди всичко диалог, който превежда високата култура на езика на популярната и заменя уникалния авторски образ с отдавна познати, архетипни модели. За постмодерното общество като цяло, са характерни отсъствието на унификация и отричането на тоталността, реабилитирането на шанса и случайното стечение на обстоятелствата, на интуитивното, непосредствения опит и конкретното преживяване. Дотук с теорията.
Да живее интерпретацията!
