tag:blogger.com,1999:blog-27260480226996163342024-02-07T09:47:32.374+02:00postmodern0pusЕкатерина Лимончеваhttp://www.blogger.com/profile/17779574491101749420noreply@blogger.comBlogger6125tag:blogger.com,1999:blog-2726048022699616334.post-30252466283908956462010-12-26T11:42:00.011+02:002010-12-26T12:34:40.758+02:005 часа след пладне<div align="right"><em><span style="color:#ffffff;">На Ф. Г. Лорка</span></em></div><p><span style="color:#ffffff;">Стоеше на терасата, откак камбаната би 21 пъти, а това си бяха цели, хъм, да видим... 5 часа. Терасата беше малка и нямаше нищо интересно за правене, освен да зяпаш към площада долу, който през по-голяма част от времето си оставаше пуст – няколко паркирани коли, две пейки, старата чешма, дъбовете, които правеха галантна компания на палмата и невъзмутимите порти на околните къщи, притихнали под обедния пек. Скучна работа. Отдавна да се е махнал от тази тераса, ако не беше куче.<br /><br /><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5554924975324982242" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; HEIGHT: 148px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiqk91VI_qvIoYOFscBsKZAiMXoMZkWxWDdc8NZKazm5XMAmHWb72YfTaBgsnuCsayQOthQ3cKcocSNeocKx1O5T1VNmHuDwxs4B_milwuvMdlZexRfF3JbcrVMTE8UR0g8eWPXJb19BNyb/s200/IMGP0120.JPG" border="0" />Камбаната на невидимата църква би веднъж, с което искаше да покаже, че е нещо си и петнайсет. После портата на отсрещната каменна къща се отвори и на прага припряно застана млада жена, с куфар в ръка. Тъмната коса падаше разбъркано по голите й рамене, а връзките на едната й обувка бяха развързани. Без да поглежда назад, тя се затича към най-близката кола и се опита да отвори предната врата, която обаче се оказа заключена. За момент жената надникна вътре, намръщи се и спря нерешително.<br />- Елена? – долетя от вътрешността на къщата мъжки глас.<br />Когато го чу, жената се съвзе от стъписването, стисна куфара си в ръка и хукна към другия край на площада. Беше стигнала до ъгъла, когато на прага на къщата се появи снажен мъж, с тъмна кожа и къдрава коса, гол до кръста, с боси крака.<br />- Елена, върни се! Не ставай глупава!<br />Жената се опита да тича по-бързо, но куфарът й пречеше и тя го захвърли, точно преди да се скрие в уличката, която водеше към църквата и на следващия завой излизаше извън селото.<br />Мъжът се поколеба за момент, после се затича след нея.<br />- Елена!<br />Той спря в края на площада, до изоставения куфар, който се беше катурнал на една страна. Вгледа се в него и го срита ядно. После пристъпи към същата кола, отключи вратата, метна се вътре и подкара с яростно ръмжене.<br />Колата изчезна от площада и след около минута се възцари обичайната тишина. Вратата на каменната къща зееше безутешно отворена, подобно черна дупка. Камбаната мълчеше. От другия край на улицата се дочу странно топуркане и след миг един трактор триумфално прекоси площада, после се скри зад ъгъла. </span></p><p><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiZT9P3tqNHFReIPpu0blLHyFgBoxC-SP5STTOr9gpwb1bGDwyVjG0ARPkWI7tIF-bjgDFHPFKAMKPCZnaI5ltf1LSzAF3VbQxxEUSOn90ofHX-n1SPa_huqLQaySWB_PyEUXyUF02S5kZ9/s1600/IMGP0156.JPG"><span style="color:#ffffff;"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5554935800327607634" style="FLOAT: right; MARGIN: 0px 0px 10px 10px; WIDTH: 150px; CURSOR: hand; HEIGHT: 187px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiZT9P3tqNHFReIPpu0blLHyFgBoxC-SP5STTOr9gpwb1bGDwyVjG0ARPkWI7tIF-bjgDFHPFKAMKPCZnaI5ltf1LSzAF3VbQxxEUSOn90ofHX-n1SPa_huqLQaySWB_PyEUXyUF02S5kZ9/s200/IMGP0156.JPG" border="0" /></span></a><span style="color:#ffffff;">Камбаната би два пъти. Тъмнокожият мъж се върна пеша, шляпайки с босите си крака по паважа. Вдигна зъхвърления куфар, приближи се до оградата, която отделяше площада от гледката към долината и с всички сили метна куфара през парапета. После седна на земята до чешмата, притисна глава между двете си ръце и заплака.<br />Камбаната би още много пъти. Слънцето изчезна зад високите зидове на отсрещните къщи, сенките пораснаха. Кучето все така скучаеше на балкона, а мъжът седеше на същото място, със затворени очи, и с глава подпряна на каменното корито на чешмата.<br />Точно в пет часа през отворената порта на старата каменна къща излезе призрачно видение – бледа, руса жена, с блестящи очи и пепеляви устни, облечена в дълга бяла роба, с боси крака. Тя бавно прекоси площада, а тялото й не хвърляше сянка. Когато стигна до чешмата, с неподвижния мъж, жената спря и нежно погали косите му.<br />- Не тъгувай, Хуан! Аз никога няма да те оставя. Стани да си вървим у дома! – рече кротко, без да помръдне устните си.<br />Мъжът отвори очи и я изгледа с неочаквана злоба.<br />- Проклета да си! Ти и твоето село, дето ми откраднахте душата! – безсилно се отрони от устата му.<br />Мъжът се изправи на крака. Отблъсна протегнатата ръка на жената и понечи да я хване за гърлото, но ръцете му се свлякоха безпомощно край тялото.<br />- Някой ден ще се убия, така да знаеш! И тогава всичко ще свърши! – простена Хуан.<br />Жената мълчаливо се взря в очите му и се изправи на пръсти, за да докосне устните му със своите. После нежно го побутна да тръгне пред нея.<br />- Хайде, да се прибираме, Хуан!<br />Двамата бавно се отправиха към зеещата порта на старата каменна къща – тъмнокожият мъж на име Хуан и безименната жена, която не хвърляше сянка. Дали влязоха в къщата кучето не видя, защото най-сетне му отвориха вратата и можеше да напусне терасата.</span></p>Екатерина Лимончеваhttp://www.blogger.com/profile/17779574491101749420noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2726048022699616334.post-62028552264106809862010-12-19T20:51:00.011+02:002010-12-19T21:40:52.115+02:00Електро-въпроси<strong><span style="color:#ffffff;">Зрителски страдания по време на </span></strong><br /><strong><span style="color:#ffffff;">„Електра или свалянето на маските”</span></strong><br /><strong></strong><br /><strong><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiLpnXFBWZxDirjH6RBwdZQhUyGcfGHM_aQdzr1wApflsbFj0OoEY08O3Onh4llHUAY8ebKkGe_Buo98ZcGtI_SKZxtDnT4gBwA_9eRCPdGKb83lDBvOOnqJlorFgkCkMJ7X5MX3m2zbp6h/s1600/Elektra2.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5552469183247122178" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 204px; CURSOR: hand; HEIGHT: 133px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiLpnXFBWZxDirjH6RBwdZQhUyGcfGHM_aQdzr1wApflsbFj0OoEY08O3Onh4llHUAY8ebKkGe_Buo98ZcGtI_SKZxtDnT4gBwA_9eRCPdGKb83lDBvOOnqJlorFgkCkMJ7X5MX3m2zbp6h/s200/Elektra2.jpg" border="0" /></a></strong><span style="color:#ffffff;">Каква е връзката между Електра, за която сме чували от гръцката митология, и </span><br /><span style="color:#ffffff;">електрическата сигнализация „за опасност” по време на спектакъла?<br />Каква точно роля играеха светлинните сигнали с музикален съпровод, които караха всички присъстващи на сцената да се разбягват като мишки в различни посоки?<br />Какво e общото между лачените обувки, шапките тип сафари (но червени!) и голотата?</span><br /><a href="http://katimony.blogspot.com/p/blog-page_16.html">продължава</a>Екатерина Лимончеваhttp://www.blogger.com/profile/17779574491101749420noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2726048022699616334.post-19034282340141382992010-06-01T15:09:00.005+03:002010-06-01T15:34:23.869+03:00С аромат на курабийки<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj9ymLqYJpY-mY6xkyZcgPcSd5pn90_bYA8exVY-lIqJXD8CbZLAnGFu3X-exvrwQkFYI532EWxpqeWwaB9JjGJ3aFmjYdBfTkZvqDYvkc0f2pgBpdKtTxarYRPsiSOoVi0iMVM7P-OT0-c/s1600/Kurabii.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5477776725009525730" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 191px; CURSOR: hand; HEIGHT: 142px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj9ymLqYJpY-mY6xkyZcgPcSd5pn90_bYA8exVY-lIqJXD8CbZLAnGFu3X-exvrwQkFYI532EWxpqeWwaB9JjGJ3aFmjYdBfTkZvqDYvkc0f2pgBpdKtTxarYRPsiSOoVi0iMVM7P-OT0-c/s200/Kurabii.jpg" border="0" /></a> <div><span style="color:#ffffff;">Ще има в някое друго време, зад третия завой на река Ривикладауг, една стара, кокетна къща, със стройни стени от кафяви тухли, с три леко изтъркани, но винаги чисти каменни стъпала, лъскава дървена врата, с месингово чукче във формата на кучешка глава, бродирани перденца на прозорците и малка куличка с ветропоказател. Освен грижата за външния вид, най-важната особеност на къщата ще бъде привързаността към курабийките. И без да поставяме под съмнение способността й да се наслади на вкуса им, все пак трябва да признаем, че тя ще се превъзнася най-вече по аромата, който ежедневно ще изпълва топлата й вътрешност, от мазето, чак до куличката с ветропоказателя.</span> </div><div><a href="http://katimony.blogspot.com/p/blog-page_9331.html">продължава</a></div>Екатерина Лимончеваhttp://www.blogger.com/profile/17779574491101749420noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2726048022699616334.post-16661013530449512282010-04-23T13:12:00.006+03:002010-04-23T13:36:38.885+03:00Облогът и зрителят<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiV_hWapt1_8auTBEint9AZ50cTaGukTReK6aneKZjAOIAjOU4RqojQLo5nothP96m0Ynx_xfntMxTyaQmCEUkBDjxFpnVLlaUUi_WI1oBLUaZXyQ3_jV9vL2RFT2npCR17CwyCxwTbbLYM/s1600/Oblogat+na+Paskal.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5463275189399746978" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; HEIGHT: 133px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiV_hWapt1_8auTBEint9AZ50cTaGukTReK6aneKZjAOIAjOU4RqojQLo5nothP96m0Ynx_xfntMxTyaQmCEUkBDjxFpnVLlaUUi_WI1oBLUaZXyQ3_jV9vL2RFT2npCR17CwyCxwTbbLYM/s200/Oblogat+na+Paskal.jpg" border="0" /></a><span style="color:#ffffff;">Нищо не оправдава един празен театрален салон, но има неща, които го обясняват. Когато отидеш на театър и видиш в залата около </span><br /><span style="color:#ffffff;">20-тина човека (дори в скромния по размери салон на Театър 199) автоматично се сдобиваш с настройката на „Нещо не му е наред на тоя спектакъл”, особено ако става дума за заглавие, влязло в репертоара от текущия сезон.<br /></span><a href="http://katimony.blogspot.com/p/blog-page_16.html">продължава</a>Екатерина Лимончеваhttp://www.blogger.com/profile/17779574491101749420noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2726048022699616334.post-89437133212240217112010-04-19T13:28:00.003+03:002010-04-19T14:56:06.539+03:00Постмодерната жена и...<div align="left"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhjGlKAukdPeqorid_y6NmJUI1xS5F7dpLPKACXzgcbvYcu_IZSsrGcMa8jXX8Ek9ciOZ2fEMkM9O9NS-hH74IONAKLVSGdB-jZByjgE2Gzf4orKX32XhSmYLH6PZLGfRUVJkeoz43HkZsZ/s1600/Chapeau.bmp"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5461813905987751874" style="FLOAT: right; MARGIN: 0px 0px 10px 10px; WIDTH: 212px; CURSOR: hand; HEIGHT: 250px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhjGlKAukdPeqorid_y6NmJUI1xS5F7dpLPKACXzgcbvYcu_IZSsrGcMa8jXX8Ek9ciOZ2fEMkM9O9NS-hH74IONAKLVSGdB-jZByjgE2Gzf4orKX32XhSmYLH6PZLGfRUVJkeoz43HkZsZ/s320/Chapeau.bmp" border="0" /></a><span style="color:#ffffff;"><strong>КИНОТО</strong> </span><br /><span style="color:#ffffff;">Завиж</span><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhZIHAzt3B-sRq6m3VOp1X06qyMiqG6HfWIGCzFnX5E8Edia8Pt69c0YLy1QJcQhQqumOuq_46VVnanK23Ytbe6eA8-opRdUTYTbbaCg-e1w9vnLQIZy8EsuH58dKZXNty1kv0fFid4Z44K/s1600/Chapeau.bmp"></a><span style="color:#ffffff;">дам на хората, за които ходенето на кино е петъчно-съботно развлечение, неотменна част от заслужената седмична почивка. При мен тази роля изпълнява театъра – ходя на театър за удоволствие, а на кино по работа. Това не означава, че гледам всичко, нито че непрекъснато се стремя да коментирам видяното и да поучавам околните какво трябва/не трябва да гледат, а още по-малко означава, че харесвам само един тип кино. Напротив. Става ми смешно, когато някои познат каже, че тъй като не е специалист, той “не разбирал много от кино”, но все пак ще си признае, че един-кой си филм му бил (не бил) харесал. Не е нужно да си специалист в дадено изкуство, за да имаш право да изкажеш мнението си. Това е въпрос на ниско самочувствие. Разбира се, глупаво е и обратното – когато някой започне да се прави на капацитет и да твърди, че един филм е “тъп” само защото на НЕГО не му харесва.</span></div><div align="left"><em><a href="http://katimony.blogspot.com/p/blog-page.html">продължава</a></em></div>Екатерина Лимончеваhttp://www.blogger.com/profile/17779574491101749420noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2726048022699616334.post-71643097578206749752010-04-16T17:32:00.015+03:002010-04-16T20:48:50.690+03:00Смейте се и ще се чувствате по-добре!<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhgV4RF0VwuiFFeKzdBW-2YHRDrGNz6Bc33ZNQ7ZJ1O_weT6e68yTkr-yDf7EseAbC7IjHxS8-6cm5p1bLCxrnbCxCf6KXu3VxDE1uQ-5OT2fJbhmH198p67ud4vfKIfdH6YmBuM8t23iwV/s1600/laugh-300x285.jpg"><span style="font-size:85%;"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5460747020906331618" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 185px; CURSOR: hand; HEIGHT: 164px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhgV4RF0VwuiFFeKzdBW-2YHRDrGNz6Bc33ZNQ7ZJ1O_weT6e68yTkr-yDf7EseAbC7IjHxS8-6cm5p1bLCxrnbCxCf6KXu3VxDE1uQ-5OT2fJbhmH198p67ud4vfKIfdH6YmBuM8t23iwV/s320/laugh-300x285.jpg" border="0" /></span></a><span style="font-size:85%;color:#ffffff;">Представете си двайсетина души събрани в една зала, смеещи се с цяло гърло, без причина. Именно това предлага терапията чрез смях, една оригинална и... заразителна практика, все по-широко развивана в клубове, разрастващи се до цели училища в различни крайща на света.<br /><br /><strong>Как действа?</strong><br />Принципът на терапията чрез смях е прост: да се смееш без причина, за да се разтовариш и да намалиш задръжките си или с други думи – да се почувстваш по-добре в кожата си. Но, внимание, не става дума за терапия в истинския смисъл на думата. Едно Училище на смеха се занимава преди всичко с развитие на личностния потенциал, като се стреми да стимулира радостта от живота. И ако се установи, че някой от курсистите има по-сериозни проблеми, той бива насочен към консултация със специалист.<br /><br /></span><span style="color:#ffffff;"><span style="font-size:85%;"><strong>За кого е предназначена?<br /></strong>Всеки може да се включи в клуб на смеха. Необходимо е единствено желание и да не се насилва или да принуждава някой друг да участва. Ако например заведете вашия тинейджър на един от тези сеанси, той или тя ще ви вземе за луд и по-скоро ще се притесни и засрами. Защото един възрастен, очаква от тези занимания да преоткрие детето у себе си. Докато подрастващите се опитват да се чувстват като възрастни. Често създателите на терапията са търсени и от различни фирми и компании, където работят върху развитието на чувството за хумор у стресираните служители в офисите, използват смеха за социална интеграция, с цел хората да възвърнат доверието в себе си и да повишат самочувствието си. Смехът може да помогне за по-доброто представяне и на хората, които търсят работа.<br />Разбира се, трябва да имате предвид, че съществуват известни противопоказания, защото смехът не е акт на пълно отпускане! Сеансите не се препоръчват на хора страдащи от глаукома, херния, сърдечни проблеми или при рискова бременност.<br /><br /><strong>Какви са ползите от смеха?</strong> </span></span><div><div><span style="color:#ffffff;"><span style="font-size:85%;"><em>Какво се случва с тялото ни когато се смеем?</em><br />Смехът снабдява организма с кислород, повишава дихателната способност, тренирайки диафрагмата, и намалява напрежението в мускулите. Затова не е изненадващо, че сме отпуснати след една добра порция смях.<br /><em>Ефект върху настроението</em><br />Смехът позволява на хората да се отпуснат, да бъдат по-оптимистично настроени, по-малко срамежливи, да се почувстват по-добре в кожата си, да имат по-добро самоуважение, но също и по-добри отношения с околните.<br /><em>Физиологични ефекти</em><br />Изглежда смехът повишава поносимостта на болка (аналгетичен ефект), намалява кръвното налягане и укрепва имунната система.<br /></span></span><span style="color:#ffffff;"><span style="font-size:85%;"><em>Смях за по-добър живот<br /></em>С помощта на смеха не се лекуват болести, но за това пък хората получават комфорта на един по-добър живот. Неврологът Анри Рубинщайн го е написал много добре в книгата си “Психосоматика на смеха”: “Не знаем дали като се смеем ще живеем по-дълго, но за сметка на това можем да сме убедени, че ще живеем по-добре.” </span></span></div><div><span style="color:#ffffff;"><br /><span style="font-size:85%;"></span></span></div><strong></strong><div><strong><span style="font-size:85%;color:#ffffff;">Дисциплини</span><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtgDr5SVUQyY1kVh8PLjzH6QXioBEI0xLPn1nYEQU2mNXnp7H-v4yvSyxrTVaFx-57Voq4zjGZe5OG_KnDtFyilAuqR6uvgEcgu1xLd3Rq8CDnNWsVTI4j7MD7EppkfrhR5wN7nyviWS1J/s1600/smile.jpg"><span style="font-size:85%;color:#ffffff;"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5460747559600538834" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 180px; CURSOR: hand; HEIGHT: 168px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtgDr5SVUQyY1kVh8PLjzH6QXioBEI0xLPn1nYEQU2mNXnp7H-v4yvSyxrTVaFx-57Voq4zjGZe5OG_KnDtFyilAuqR6uvgEcgu1xLd3Rq8CDnNWsVTI4j7MD7EppkfrhR5wN7nyviWS1J/s320/smile.jpg" border="0" /></span></a><span style="font-size:85%;color:#ffffff;">те на смеха </span></strong></div><div><span style="font-size:85%;color:#ffffff;">В едно Училище на смеха се предлагат различни дисциплини, свързани свързани със смеха: йога на смеха, медитация на смеха, игрова релаксация, позитивно мислене... Дори един-единствен сеанс в клуб на смеха позволява на човек да се отдаде на много от тези практики.<br /><em>Игровата релаксация</em> е базирана на дишането – ключов елемент за смеха, защото не може да накарате стресираните хора да се смеят, ако предварително не са се разгрели или потанцували и ако не е задействано коремното дишане.<br /><em>Медитацията на смеха</em> се състои в това да легнеш по гръб и да се оставиш да те изпълнят емоциите. Тази дейност често се прави в края на сеанса, защото след всички останали упражнения смехът идва много лесно и дори може да се превърне в пристъп на неконтролируем кикот.<br /><em>Лудотерапията</em> (или игровата терапия), е използването на играта за специфични цели, като развиване на доверие в себе си или в докосването.<br /><br /><strong>Как протича един сеанс?</strong><br />Един типичен сеанс по йога на смеха започва с разтягане, танцуване и дишане. После всички започват да тичат и да крещят. Получава се нещо като междучасие! Всъщност движението е това, което създава емоцията, и когато хората тичат по този начин, са обзети от добро настроение. След това изиграват няколко игри. Ако всички се познават, започват с игрова релаксация. Когато играят, участниците не мислят за нищо и именно в този момент живеят истински живот, искрен и освобождаващ, чистосърдечен като детски смях. Занимават се със съвсем прости игри като тази с музикалните столове например. Когато хората се борят, за да се доберат до стол, те се заливат от смях като тригодишни деца. Тези игри се провеждат с цел разпускане и отдаване на удоволствието от смеха.<br />След упражненията по йога на смеха идват имитациите, като упражняването на лъвски рев например. Когато го правиш сам е някак глупаво, но когато сте двайсет и пет човека, става забавно. Накрая участниците се отпускат за медитацията на смеха. Тук има само едно правило: да не се прави нищо. Лягат по гръб, нямат право да докосват останалите, нито да ги разсмиват, още по-малко да се смеят насила. Трябва просто да се отпуснат и да не си задават въпроси. Понякога се смеят в продължение на десетина минути. След това се отпускат и всеки от участниците бива попитан как се чувства.<br /><br /><strong>Смехът като терапия</strong><br />Американският журналист Норман Казънс пръв изследва ефектите на смеха върху здравето през 70-те години. Страдайки от остра форма на хроничен артрит, той установил, че изпитва по-малко болка след като е гледал кинокомедия. Смехът, витамините C и B12, и ето че 6 месеца по-късно, въпреки че лекарите му дават шанс 1 на 500 да оздравее, той се изправя на крака. Вдъхновен от личния си опит, през 1981 г. журналистът публикува историята си под заглавието “Волята за оздравяване”, а през 2003 г. написва “Как се излекувах чрез смеха”.<br /><br /></span><span style="color:#ffffff;"><span style="font-size:85%;"><strong>Създаването на клубове на смеха<br /></strong>Първият клуб на смеха е създаден през 1995 г. от индийски общопрактикуващ лекар – д-р Мадан Катария. Той изобретява техника, базирана на йогата, за постигане на благосъстояние чрез смеха: знаменитата йога на смеха. Девизът на Мадан Катария е прост: “Не се смеем, защото сме щастливи, а сме щастливи, защото се смеем”. Най-малкото, което можем да кажем, е че тази светла идея се е оказала убедителна... Клубовете на смеха днес са над 5000 в целия свят.<br /><br /><em>Със съкращения от сайта www.linternaute.com</em> </span></span></div></div>Екатерина Лимончеваhttp://www.blogger.com/profile/17779574491101749420noreply@blogger.com2