Представете си двайсетина души събрани в една зала, смеещи се с цяло гърло, без причина. Именно това предлага терапията чрез смях, една оригинална и... заразителна практика, все по-широко развивана в клубове, разрастващи се до цели училища в различни крайща на света.
Как действа?
Принципът на терапията чрез смях е прост: да се смееш без причина, за да се разтовариш и да намалиш задръжките си или с други думи – да се почувстваш по-добре в кожата си. Но, внимание, не става дума за терапия в истинския смисъл на думата. Едно Училище на смеха се занимава преди всичко с развитие на личностния потенциал, като се стреми да стимулира радостта от живота. И ако се установи, че някой от курсистите има по-сериозни проблеми, той бива насочен към консултация със специалист.
За кого е предназначена?
Всеки може да се включи в клуб на смеха. Необходимо е единствено желание и да не се насилва или да принуждава някой друг да участва. Ако например заведете вашия тинейджър на един от тези сеанси, той или тя ще ви вземе за луд и по-скоро ще се притесни и засрами. Защото един възрастен, очаква от тези занимания да преоткрие детето у себе си. Докато подрастващите се опитват да се чувстват като възрастни. Често създателите на терапията са търсени и от различни фирми и компании, където работят върху развитието на чувството за хумор у стресираните служители в офисите, използват смеха за социална интеграция, с цел хората да възвърнат доверието в себе си и да повишат самочувствието си. Смехът може да помогне за по-доброто представяне и на хората, които търсят работа.
Разбира се, трябва да имате предвид, че съществуват известни противопоказания, защото смехът не е акт на пълно отпускане! Сеансите не се препоръчват на хора страдащи от глаукома, херния, сърдечни проблеми или при рискова бременност.
Какви са ползите от смеха? Какво се случва с тялото ни когато се смеем?
Смехът снабдява организма с кислород, повишава дихателната способност, тренирайки диафрагмата, и намалява напрежението в мускулите. Затова не е изненадващо, че сме отпуснати след една добра порция смях.
Ефект върху настроението
Смехът позволява на хората да се отпуснат, да бъдат по-оптимистично настроени, по-малко срамежливи, да се почувстват по-добре в кожата си, да имат по-добро самоуважение, но също и по-добри отношения с околните.
Физиологични ефекти
Изглежда смехът повишава поносимостта на болка (аналгетичен ефект), намалява кръвното налягане и укрепва имунната система.
Смях за по-добър живот
С помощта на смеха не се лекуват болести, но за това пък хората получават комфорта на един по-добър живот. Неврологът Анри Рубинщайн го е написал много добре в книгата си “Психосоматика на смеха”: “Не знаем дали като се смеем ще живеем по-дълго, но за сметка на това можем да сме убедени, че ще живеем по-добре.”
Дисциплини
те на смеха В едно Училище на смеха се предлагат различни дисциплини, свързани свързани със смеха: йога на смеха, медитация на смеха, игрова релаксация, позитивно мислене... Дори един-единствен сеанс в клуб на смеха позволява на човек да се отдаде на много от тези практики.
Игровата релаксация е базирана на дишането – ключов елемент за смеха, защото не може да накарате стресираните хора да се смеят, ако предварително не са се разгрели или потанцували и ако не е задействано коремното дишане.
Медитацията на смеха се състои в това да легнеш по гръб и да се оставиш да те изпълнят емоциите. Тази дейност често се прави в края на сеанса, защото след всички останали упражнения смехът идва много лесно и дори може да се превърне в пристъп на неконтролируем кикот.
Лудотерапията (или игровата терапия), е използването на играта за специфични цели, като развиване на доверие в себе си или в докосването.
Как протича един сеанс?
Един типичен сеанс по йога на смеха започва с разтягане, танцуване и дишане. После всички започват да тичат и да крещят. Получава се нещо като междучасие! Всъщност движението е това, което създава емоцията, и когато хората тичат по този начин, са обзети от добро настроение. След това изиграват няколко игри. Ако всички се познават, започват с игрова релаксация. Когато играят, участниците не мислят за нищо и именно в този момент живеят истински живот, искрен и освобождаващ, чистосърдечен като детски смях. Занимават се със съвсем прости игри като тази с музикалните столове например. Когато хората се борят, за да се доберат до стол, те се заливат от смях като тригодишни деца. Тези игри се провеждат с цел разпускане и отдаване на удоволствието от смеха.
След упражненията по йога на смеха идват имитациите, като упражняването на лъвски рев например. Когато го правиш сам е някак глупаво, но когато сте двайсет и пет човека, става забавно. Накрая участниците се отпускат за медитацията на смеха. Тук има само едно правило: да не се прави нищо. Лягат по гръб, нямат право да докосват останалите, нито да ги разсмиват, още по-малко да се смеят насила. Трябва просто да се отпуснат и да не си задават въпроси. Понякога се смеят в продължение на десетина минути. След това се отпускат и всеки от участниците бива попитан как се чувства.
Смехът като терапия
Американският журналист Норман Казънс пръв изследва ефектите на смеха върху здравето през 70-те години. Страдайки от остра форма на хроничен артрит, той установил, че изпитва по-малко болка след като е гледал кинокомедия. Смехът, витамините C и B12, и ето че 6 месеца по-късно, въпреки че лекарите му дават шанс 1 на 500 да оздравее, той се изправя на крака. Вдъхновен от личния си опит, през 1981 г. журналистът публикува историята си под заглавието “Волята за оздравяване”, а през 2003 г. написва “Как се излекувах чрез смеха”.
Създаването на клубове на смеха
Първият клуб на смеха е създаден през 1995 г. от индийски общопрактикуващ лекар – д-р Мадан Катария. Той изобретява техника, базирана на йогата, за постигане на благосъстояние чрез смеха: знаменитата йога на смеха. Девизът на Мадан Катария е прост: “Не се смеем, защото сме щастливи, а сме щастливи, защото се смеем”. Най-малкото, което можем да кажем, е че тази светла идея се е оказала убедителна... Клубовете на смеха днес са над 5000 в целия свят.
Със съкращения от сайта www.linternaute.com
Нищо не оправдава един празен театрален салон, но има неща, които го обясняват. Когато отидеш на театър и видиш в залата около 
